lubara (Любомир Николов) lubara (Любомир Николов)
3 204
22 may 2009, 7:57

Откриване

639 0 5
Ще ти звънна утре рано - във десет.
Само кажи, че го искаш.
Гласът ти ще бъде прекрасен.
Опъната струна моят ще бъде.

Думите трудно аз ще намирам.
Усмивка във твоите искам да видя.
Нима всичко сме си казали ние?
И колко още може да има…

Сънувам ли? Или наистина бързо умирам.
Променям се чудно, когато знам, че те има.
Как ти ме вълнуваш. И как съществувам.
Усмивки рядко без теб ще откривам.

Ще ти се радвам утре рано - във десет.
Само дано ти да го искаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Николов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0