lubara (Любомир Николов) lubara (Любомир Николов)
3 204
May 22, 2009, 7:57 AM

Откриване

  Poetry » Love
644 0 5
Ще ти звънна утре рано - във десет.
Само кажи, че го искаш.
Гласът ти ще бъде прекрасен.
Опъната струна моят ще бъде.

Думите трудно аз ще намирам.
Усмивка във твоите искам да видя.
Нима всичко сме си казали ние?
И колко още може да има…

Сънувам ли? Или наистина бързо умирам.
Променям се чудно, когато знам, че те има.
Как ти ме вълнуваш. И как съществувам.
Усмивки рядко без теб ще откривам.

Ще ти се радвам утре рано - във десет.
Само дано ти да го искаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Николов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0