May 22, 2009, 7:57 AM
Откриване
Ще ти звънна утре рано - във десет.
Само кажи, че го искаш.
Гласът ти ще бъде прекрасен.
Опъната струна моят ще бъде.
Думите трудно аз ще намирам.
Усмивка във твоите искам да видя.
Нима всичко сме си казали ние?
И колко още може да има…
Сънувам ли? Или наистина бързо умирам.
Променям се чудно, когато знам, че те има.
Как ти ме вълнуваш. И как съществувам.
Усмивки рядко без теб ще откривам.
Ще ти се радвам утре рано - във десет.
Само дано ти да го искаш.
Само кажи, че го искаш.
Гласът ти ще бъде прекрасен.
Опъната струна моят ще бъде.
Думите трудно аз ще намирам.
Усмивка във твоите искам да видя.
Нима всичко сме си казали ние?
И колко още може да има…
Сънувам ли? Или наистина бързо умирам.
Променям се чудно, когато знам, че те има.
Как ти ме вълнуваш. И как съществувам.
Усмивки рядко без теб ще откривам.
Ще ти се радвам утре рано - във десет.
Само дано ти да го искаш.
© Любомир Николов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря за всички мнения!
-
Да бе да! Знаеш ли как ще ти се усмихне-то в десет си е направо посред нощите! Поздрав от Зем!
-
Дано!!!
-
Красиво и нежно, докосва струни в душите...
-
Хубав сонет, хареса ми!
Как ти ме вълнуваш. И как съществувам.
Усмивки рядко без теб ще откривам.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
