17 feb 2009, 14:25

Откровение

863 0 4
              
             Откровение

Очите ми са толкоз бистри.
Душата ми във тях се мие.
Дори душата ми да иска,
от тях не може да се скрие.

За мен животът е борба.
На слабите животът не прощава.
В живота си се боря без да спра,
но щастието все ме отминава.

Не искам много от живота -
стремя се към една звезда.
Но срещам хорската жестокост
и тя ми пречи да летя.

Изтръгва се от мене вик:
Стига завист, корист, злоба!
Животът ни е кратък миг,
а пък звездите - толкоз много.

А може би виновна е душата ми,
че не успява да се скрие от очите ми
А може би виновни са очите ми –
издават всяко кътче от душата ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодря Ани, Теди и Валя за хубавите думи и пожелания. Съгласна съм с теб, Валя, че животът е непрекъсната борба и каквото и да срещнем в него - добро или зло, трябва да останем хора. Благодаря ви!Бъдете щастливи и нека достигнете звездата към която се стремите!
  • Хареса ми стиха ти, Веселина!
  • Само не спирай да вярваш! Поздрав!
  • Прекрасен стих,Веси!!!Животът ни борба е вечна,добро ще срещнем или зло,да бъдем ний докрай човечни,както до днес е туй било!!!
    Сърдечни поздрави!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...