vessi1225 (Веселина Йотова)
3 3
Feb 17, 2009, 2:25 PM

Откровение 

  Poetry » Phylosophy
653 0 4
              
             Откровение

Очите ми са толкоз бистри.
Душата ми във тях се мие.
Дори душата ми да иска,
от тях не може да се скрие.

За мен животът е борба.
На слабите животът не прощава.
В живота си се боря без да спра,
но щастието все ме отминава.

Не искам много от живота -
стремя се към една звезда.
Но срещам хорската жестокост
и тя ми пречи да летя.

Изтръгва се от мене вик:
Стига завист, корист, злоба!
Животът ни е кратък миг,
а пък звездите - толкоз много.

А може би виновна е душата ми,
че не успява да се скрие от очите ми
А може би виновни са очите ми –
издават всяко кътче от душата ми.

© Веселина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодря Ани, Теди и Валя за хубавите думи и пожелания. Съгласна съм с теб, Валя, че животът е непрекъсната борба и каквото и да срещнем в него - добро или зло, трябва да останем хора. Благодаря ви!Бъдете щастливи и нека достигнете звездата към която се стремите!
  • Хареса ми стиха ти, Веселина!
  • Само не спирай да вярваш! Поздрав!
  • Прекрасен стих,Веси!!!Животът ни борба е вечна,добро ще срещнем или зло,да бъдем ний докрай човечни,както до днес е туй било!!!
    Сърдечни поздрави!!!
Random works
: ??:??