17.02.2009 г., 14:25

Откровение

864 0 4
              
             Откровение

Очите ми са толкоз бистри.
Душата ми във тях се мие.
Дори душата ми да иска,
от тях не може да се скрие.

За мен животът е борба.
На слабите животът не прощава.
В живота си се боря без да спра,
но щастието все ме отминава.

Не искам много от живота -
стремя се към една звезда.
Но срещам хорската жестокост
и тя ми пречи да летя.

Изтръгва се от мене вик:
Стига завист, корист, злоба!
Животът ни е кратък миг,
а пък звездите - толкоз много.

А може би виновна е душата ми,
че не успява да се скрие от очите ми
А може би виновни са очите ми –
издават всяко кътче от душата ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодря Ани, Теди и Валя за хубавите думи и пожелания. Съгласна съм с теб, Валя, че животът е непрекъсната борба и каквото и да срещнем в него - добро или зло, трябва да останем хора. Благодаря ви!Бъдете щастливи и нека достигнете звездата към която се стремите!
  • Хареса ми стиха ти, Веселина!
  • Само не спирай да вярваш! Поздрав!
  • Прекрасен стих,Веси!!!Животът ни борба е вечна,добро ще срещнем или зло,да бъдем ний докрай човечни,както до днес е туй било!!!
    Сърдечни поздрави!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...