Живеем в бетонен свят
с хиляди мечти лъжовни,
където има смърт и глад,
отсечени гори вековни.
Живеем във фалш и в лъжа,
а хората така различни,
обсебени сме от страстта -
на сто процента ний да сме различни.
И всеки всеки му е враг,
и всеки здраво зъби стиска,
докога разпънати така
човек на злобата си ще устиска?!
Живеем с хората, но вечно сме сами
и винаги тъгата ни я има,
в душата пълна пустота
и мъка мислим си непоправима.
Живеем като по сценарий,
но филма кой го режисира ?!
Главите си превели сме сами,
а път сред пътищата трудно се намира.
Но спри, живот, щом мислим не с душата,
щом грабим и разграбваме света,
щом пусти изгорели са цветята
и спътник ни е глупостта!
© Тони Стоянова Todos los derechos reservados