20 jun 2013, 7:54

Откровение 

  Poesía
376 0 0

Живеем в бетонен свят

с хиляди мечти лъжовни,

където има смърт и глад,

отсечени гори вековни.

Живеем във фалш и в лъжа,

а хората така различни,

обсебени сме от страстта -

на сто процента ний да сме различни.

И всеки всеки му е враг,

и всеки здраво зъби стиска,

докога разпънати така

човек на злобата си ще устиска?!

Живеем с хората, но вечно сме сами

и винаги тъгата ни я има,

в душата пълна пустота

и мъка мислим си непоправима.

Живеем като по сценарий,

но филма кой го режисира ?!

Главите си превели сме сами,

а път сред пътищата трудно се намира.

Но спри, живот, щом мислим не с душата,

щом грабим и разграбваме света,

щом пусти изгорели са цветята

и спътник ни е глупостта!

 

 

© Тони Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??