Живеем в бетонен свят

с хиляди мечти лъжовни,

където има смърт и глад,

отсечени гори вековни.

Живеем във фалш и в лъжа,

а хората така различни,

обсебени сме от страстта -

на сто процента ний да сме различни.

И всеки всеки му е враг,

и всеки здраво зъби стиска,

докога разпънати така

човек на злобата си ще устиска?!

Живеем с хората, но вечно сме сами

и винаги тъгата ни я има,

в душата пълна пустота

и мъка мислим си непоправима.

Живеем като по сценарий,

но филма кой го режисира ?!

Главите си превели сме сами,

а път сред пътищата трудно се намира.

Но спри, живот, щом мислим не с душата,

щом грабим и разграбваме света,

щом пусти изгорели са цветята

и спътник ни е глупостта!