20.06.2013 г., 7:54

Откровение

517 0 0

Живеем в бетонен свят

с хиляди мечти лъжовни,

където има смърт и глад,

отсечени гори вековни.

Живеем във фалш и в лъжа,

а хората така различни,

обсебени сме от страстта -

на сто процента ний да сме различни.

И всеки всеки му е враг,

и всеки здраво зъби стиска,

докога разпънати така

човек на злобата си ще устиска?!

Живеем с хората, но вечно сме сами

и винаги тъгата ни я има,

в душата пълна пустота

и мъка мислим си непоправима.

Живеем като по сценарий,

но филма кой го режисира ?!

Главите си превели сме сами,

а път сред пътищата трудно се намира.

Но спри, живот, щом мислим не с душата,

щом грабим и разграбваме света,

щом пусти изгорели са цветята

и спътник ни е глупостта!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...