20 feb 2014, 11:04

Откровение

  Poesía » Otra
598 0 0

Не знам какво ще се случи с живота ми,

но имам ли нужда въобще?

Тайнствено място, обвито в мистерии,

утринно чисто небе.

 

Какво е животът без без изненадата,

голяма камара мечти?

Аз не искам да знам какво ме очаква

в тъмните страшни гори.

 

След година, може би две си мечтая

да открия нови светове,

да пропътувам света чак до края,

но за това ми трябват криле.

 

Дългият път не ме плаши толкова,

ако ти ме държиш за ръка.

Би ли пътувал с мен из Вселената,

до всичките ù скрити места?

 

Всичките тайни ще бъдат в краката ни,

цялото звездно небе.

Красотата, сътворила нежно живота ни

ще бъде в нашите ръце.

 

Не знам какво ще се случи с живота ни,

но знам, че ще бъде добре.

Целият път започва от прага ни,

има ли смисъл да чакаме?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Бум- бум Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...