Не знам какво ще се случи с живота ми,

но имам ли нужда въобще?

Тайнствено място, обвито в мистерии,

утринно чисто небе.

Какво е животът без без изненадата,

голяма камара мечти?

Аз не искам да знам какво ме очаква

в тъмните страшни гори.

След година, може би две си мечтая

да открия нови светове,

да пропътувам света чак до края,

но за това ми трябват криле.

Дългият път не ме плаши толкова,

ако ти ме държиш за ръка.

Би ли пътувал с мен из Вселената,

до всичките ù скрити места?

Всичките тайни ще бъдат в краката ни,

цялото звездно небе.

Красотата, сътворила нежно живота ни

ще бъде в нашите ръце.

Не знам какво ще се случи с живота ни,

но знам, че ще бъде добре.

Целият път започва от прага ни,

има ли смисъл да чакаме?