20.02.2014 г., 11:04

Откровение

597 0 0

Не знам какво ще се случи с живота ми,

но имам ли нужда въобще?

Тайнствено място, обвито в мистерии,

утринно чисто небе.

 

Какво е животът без без изненадата,

голяма камара мечти?

Аз не искам да знам какво ме очаква

в тъмните страшни гори.

 

След година, може би две си мечтая

да открия нови светове,

да пропътувам света чак до края,

но за това ми трябват криле.

 

Дългият път не ме плаши толкова,

ако ти ме държиш за ръка.

Би ли пътувал с мен из Вселената,

до всичките ù скрити места?

 

Всичките тайни ще бъдат в краката ни,

цялото звездно небе.

Красотата, сътворила нежно живота ни

ще бъде в нашите ръце.

 

Не знам какво ще се случи с живота ни,

но знам, че ще бъде добре.

Целият път започва от прага ни,

има ли смисъл да чакаме?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Бум- бум Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...