11 ago 2018, 18:09

Откровение

  Poesía
1.2K 1 1

Ще ми се да бях

наистина страхотна.

Но дори не зная как

да не съм самотна...

Ранено сърце,
скърбяща душа.
Пълна с емоции е,
но и с празнота.

Проблемът не в теб,
от малка съм така –
щастлив човек
с тъжна душа.


Жадувам за изкуство,
ужасявам се от злото.
Обречена да чувствам
много, много надълбоко...

Мисли и емоции за теб
като вълни връхлитат ме.
Не съм добър плувец,
но и това не е море.

Та да се удавя...
и да свърши...
Поне да имам правото
да се прекърша.

Трябва да тичаш,
да намериш някоя прекрасна.
Мен колкото да ме обичаш,
пак ще си остана празна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...