Откровение
Ще ми се да бях
наистина страхотна.
Но дори не зная как
да не съм самотна...
Ранено сърце,
скърбяща душа.
Пълна с емоции е,
но и с празнота.
Проблемът не в теб,
от малка съм така –
щастлив човек
с тъжна душа.
Жадувам за изкуство,
ужасявам се от злото.
Обречена да чувствам
много, много надълбоко...
Мисли и емоции за теб
като вълни връхлитат ме.
Не съм добър плувец,
но и това не е море.
Та да се удавя...
и да свърши...
Поне да имам правото
да се прекърша.
Трябва да тичаш,
да намериш някоя прекрасна.
Мен колкото да ме обичаш,
пак ще си остана празна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Георгиева Всички права запазени
