18 oct 2018, 15:50

Изгнание 

  Poesía » De amor
722 7 6

Какъв е цветът на тъгата ми?
Нюансът на твоите ириси,
когато напразно те чакам
и дните се сплитат в години.

 

На болката скритият корен
е всичко, което не казахме.
Стената от страх и от гордост
е здрава черупка... Но пази ли?

 

Отдавна прекъснахме връзка,
след кратки сигнали взаимни.
Защо ли, когато си тръгна,
не секнаха нежните химни? 

 

И сякаш във гроб съм затворена.
Така тишината е тежка.
Обречена вечно да помня
какво е да бъдеш отсреща.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??