Изгнание
Какъв е цветът на тъгата ми?
Нюансът на твоите ириси,
когато напразно те чакам
и дните се сплитат в години.
На болката скритият корен
е всичко, което не казахме.
Стената от страх и от гордост
е здрава черупка... Но пази ли?
Отдавна прекъснахме връзка,
след кратки сигнали взаимни.
Защо ли, когато си тръгна,
не секнаха нежните химни?
И сякаш във гроб съм затворена.
Така тишината е тежка.
Обречена вечно да помня
какво е да бъдеш отсреща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
