18.10.2018 г., 15:50 ч.

Изгнание 

  Поезия » Любовна
603 7 6

Какъв е цветът на тъгата ми?
Нюансът на твоите ириси,
когато напразно те чакам
и дните се сплитат в години.

 

На болката скритият корен
е всичко, което не казахме.
Стената от страх и от гордост
е здрава черупка... Но пази ли?

 

Отдавна прекъснахме връзка,
след кратки сигнали взаимни.
Защо ли, когато си тръгна,
не секнаха нежните химни? 

 

И сякаш във гроб съм затворена.
Така тишината е тежка.
Обречена вечно да помня
какво е да бъдеш отсреща.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??