11 jun 2007, 14:33

Откровение 

  Poesía
853 0 6

Ще идвам тихо в спомените вечер,
с шепота на вятъра игрив.
Ще постоя, а после надалече,
ще си отида с изгрева красив.

Не тичайте след мен, не ме гонете,
безсмислено е всичко вече тук,
но в делника забързан в миг поспрете,
за да ме чуете, като далечен звук.

Раздялата ви с мене ще е лека,
защото всичко съм изстрадал сам.
Преминах аз по огнена пътека,
за да достигна своя светъл храм.

© Виктор Костадинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за насърчаващите отзиви на всички и за препоръките ти относно статията ми ,Танче.Виктор.
  • Хубав стих!
  • "Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
    ще вперя поглед в мрака да те видя.
    Когато се наситя да те гледам -
    ще те целуна и ще си отида."
    Сетих се за него , докато четях стиха ти, създава същото настроение.Браво от мен !

  • БРАВО!!!
  • Хубаво е... Все едно, че моите мисли си изказал(от определен момент)...
  • Поздрав за стиха!!!
    Радвам се,че не се разделяме,а се запознаваме.
Propuestas
: ??:??