11.06.2007 г., 14:33

Откровение

1.2K 0 6

Ще идвам тихо в спомените вечер,
с шепота на вятъра игрив.
Ще постоя, а после надалече,
ще си отида с изгрева красив.

Не тичайте след мен, не ме гонете,
безсмислено е всичко вече тук,
но в делника забързан в миг поспрете,
за да ме чуете, като далечен звук.

Раздялата ви с мене ще е лека,
защото всичко съм изстрадал сам.
Преминах аз по огнена пътека,
за да достигна своя светъл храм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Костадинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за насърчаващите отзиви на всички и за препоръките ти относно статията ми ,Танче.Виктор.
  • Хубав стих!
  • "Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
    ще вперя поглед в мрака да те видя.
    Когато се наситя да те гледам -
    ще те целуна и ще си отида."
    Сетих се за него , докато четях стиха ти, създава същото настроение.Браво от мен !

  • БРАВО!!!
  • Хубаво е... Все едно, че моите мисли си изказал(от определен момент)...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...