23 mar 2007, 13:22

ОТКРОВЕНИЕ

  Poesía
1K 0 6
Въпреки, че чувствам се безсилна,
въпреки, че чувствам се сама,
ще тръгна пак със воля силна
да търся и открия добрина.

Зная аз - ще бъде много тежко,
зная аз - ще падам и ще страдам,
но вярвам, че ще успея и ще срещна -
хора, които ще ми помагат да се изправям.

Мисля си за хилядите срещи,
мисля си за миналите дни,
в които вярвах във душите ни човешки,
във нежните усмивки и дълбоките очи.

Иска ми се пак да съм щастлива,
иска ми се времето да върна -
пак спокойна сред природата красива,
всичко свято с поглед да прегърна.

Въпреки, че зная - ще е трудно,
Въпреки, че искам пак да имам,
пак така да обичам и жадувам,
благодарна съм, че в този свят ме има!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Ленова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....