4 feb 2008, 17:13

Откровение

  Poesía
3K 2 26

Какво се случи, ти избяга.
Защо при мене не остана?
Аз не мога теб да забравя и
в сърцето ритъма си да забавя.
Невинно ме поглеждаш 
и след мен се ти оглеждаш.

Студено е, снегът вали,
студено е в душата ми.
Остави ме на пътя,
с поглед ме изпепели
и ти отново прегърни.

Аз зная - далече си сега,
в живота ми настъпиха промени,
откакто ти от мен избяга.
Сега си с друг - целува, милва, уважава,
но знай едно -

споменът за теб остава,
до болка и до гроб прощава.

Миналото си спомни.
В настоящето бъди
и свят любовен сътвори,
в откровение отдъхни.

 

02.02.2008г. посветено

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...