4 feb 2008, 17:13

Откровение

  Poesía
3K 2 26

Какво се случи, ти избяга.
Защо при мене не остана?
Аз не мога теб да забравя и
в сърцето ритъма си да забавя.
Невинно ме поглеждаш 
и след мен се ти оглеждаш.

Студено е, снегът вали,
студено е в душата ми.
Остави ме на пътя,
с поглед ме изпепели
и ти отново прегърни.

Аз зная - далече си сега,
в живота ми настъпиха промени,
откакто ти от мен избяга.
Сега си с друг - целува, милва, уважава,
но знай едно -

споменът за теб остава,
до болка и до гроб прощава.

Миналото си спомни.
В настоящето бъди
и свят любовен сътвори,
в откровение отдъхни.

 

02.02.2008г. посветено

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...