Feb 4, 2008, 5:13 PM

Откровение

  Poetry
3K 2 26

Какво се случи, ти избяга.
Защо при мене не остана?
Аз не мога теб да забравя и
в сърцето ритъма си да забавя.
Невинно ме поглеждаш 
и след мен се ти оглеждаш.

Студено е, снегът вали,
студено е в душата ми.
Остави ме на пътя,
с поглед ме изпепели
и ти отново прегърни.

Аз зная - далече си сега,
в живота ми настъпиха промени,
откакто ти от мен избяга.
Сега си с друг - целува, милва, уважава,
но знай едно -

споменът за теб остава,
до болка и до гроб прощава.

Миналото си спомни.
В настоящето бъди
и свят любовен сътвори,
в откровение отдъхни.

 

02.02.2008г. посветено

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...