Откровение
Не си мой тип - ми каза и с това приключи,
и не усети как ме нарани,
животът и без друго ме превърна в'' куче'',
стиснах зъби, ала раната кърви.
Вярно е, не съм красива, нито елегантна,
но пък имам искренна душа,
исках само капчица подкрепа, вярвай ми,
но за беда ударих о стена.
Заплаках, аз бях толкова нищожна,
знаех, че е сляпа любовта,
болката, която причини ми, бе огромна,
и може би не ще ти го простя.
Повярвай, имах нужда от подкрепа,
от ласка, обич - само от това,
не те коря, сама съм си виновна,
поисках много - грешка бе това.
Нали човек от грешките се учи,
да си щастлив желая ти от все сърце,
а аз ще продължа напред макар и ''куче''
в живота скапан, пък да става квото ще.
Някой ден за прошка ще помолиш,
но ще бъде късно... за това,
ще искаш лентата назад да върнеш,
но празна ще е моята душа.
А можеше поне да сме приятели...
но вече не желая и това,
приятели верни, защото сърцата ни,
сгряваше нявга обич една.
Сърцето свое в спомени зазидах,
да спре да страда... ах, каква съдба,
докато истинска любов открие,
сега е късно... няма за кога.
Сърцето е безгрешно, щом обича,
и чиста е човешката душа,
едно помни - когато си обичан,
не наранявай - тъпо е това.
06.12.2007г.
и не усети как ме нарани,
животът и без друго ме превърна в'' куче'',
стиснах зъби, ала раната кърви.
Вярно е, не съм красива, нито елегантна,
но пък имам искренна душа,
исках само капчица подкрепа, вярвай ми,
но за беда ударих о стена.
Заплаках, аз бях толкова нищожна,
знаех, че е сляпа любовта,
болката, която причини ми, бе огромна,
и може би не ще ти го простя.
Повярвай, имах нужда от подкрепа,
от ласка, обич - само от това,
не те коря, сама съм си виновна,
поисках много - грешка бе това.
Нали човек от грешките се учи,
да си щастлив желая ти от все сърце,
а аз ще продължа напред макар и ''куче''
в живота скапан, пък да става квото ще.
Някой ден за прошка ще помолиш,
но ще бъде късно... за това,
ще искаш лентата назад да върнеш,
но празна ще е моята душа.
А можеше поне да сме приятели...
но вече не желая и това,
приятели верни, защото сърцата ни,
сгряваше нявга обич една.
Сърцето свое в спомени зазидах,
да спре да страда... ах, каква съдба,
докато истинска любов открие,
сега е късно... няма за кога.
Сърцето е безгрешно, щом обича,
и чиста е човешката душа,
едно помни - когато си обичан,
не наранявай - тъпо е това.
06.12.2007г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Памела Todos los derechos reservados
