19 sept 2007, 11:11

Откровение

  Poesía
1.1K 0 12

На Диана


Съзнавам, че избрах

да страдам.

Ще плавам, или

ще пропадам.

 

Божия воля – това е всичко.

Решенията ни – миг от вечността...

Под сетната вълна от студ,

но шавам.

 

Признавам, с плач

морето посолявам.

Гларус грачи тъжно,

аз припявам.

 

И мъката ми – заглушава се

в прибоите...

Очите ми излъчват красота...

 

Но само, ако в тях се отразяват

твоите

оттук до края на света.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...