Сън ли беше, та да те забравя?

                                 Опитвах път, два, но не успях да го направя.

                                 От сълзите на луната претворих една мечта

                                 и скрих я аз дълбоко в своята душа.

                                 В колесницата от облаците бели,

                                 любов такава друг път не видели.

                                 Пътувах по безкрая на красивото небе

                                 в ръце стиснала твоето сърце.

                                 И дори в морето на моите мисли и желания,

                                 не плуват вече онези самотни, празни обещания...

                                 С цветчета рози милвам твоето лице,

                                 покланям се пред теб и заспивам в твоите ръце!