28 апр. 2009 г., 20:10

Откровение

818 0 1

                                 Сън ли беше, та да те забравя?

                                 Опитвах път, два, но не успях да го направя.

                                 От сълзите на луната претворих една мечта

                                 и скрих я аз дълбоко в своята душа.

                                 В колесницата от облаците бели,

                                 любов такава друг път не видели.

                                 Пътувах по безкрая на красивото небе

                                 в ръце стиснала твоето сърце.

                                 И дори в морето на моите мисли и желания,

                                 не плуват вече онези самотни, празни обещания...

                                 С цветчета рози милвам твоето лице,

                                 покланям се пред теб и заспивам в твоите ръце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Брияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...