Сън ли беше, та да те забравя?
Опитвах път, два, но не успях да го направя.
От сълзите на луната претворих една мечта
и скрих я аз дълбоко в своята душа.
В колесницата от облаците бели,
любов такава друг път не видели.
Пътувах по безкрая на красивото небе
в ръце стиснала твоето сърце.
И дори в морето на моите мисли и желания,
не плуват вече онези самотни, празни обещания...
С цветчета рози милвам твоето лице,
покланям се пред теб и заспивам в твоите ръце!