18 sept 2007, 16:29

Откровение 

  Poesía
734 0 1


           Откровение

Тези, действащи на сетивата знаци,
събуждат вяра, преминаваща в звуците
                                         на ням оркестър -
божествена действителност!
Аз те търсех, търсех те със сетивата
                                        на своето тяло.
Това не бе разцвет на моите предишни
и безформени, наивни понятия.
Трепет върху планината на виденията.
Чувствам съвършената хармония, в която
                                              потъва душата.
Той и тя, изгубени един във друг.
Усещах страх в мощта на тъмнината.
Тогава въздъхва душата високо и лети
в неизмерното пространство.
Няма начало и край.
Душата плува във радост.
Екстазът на с нищо не помрачената радост,
в натрупаното мощно мълчание
трепетно живееше тишината, в която
                                           потъна всичко.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??