18.09.2007 г., 16:29

Откровение

998 0 1


           Откровение

Тези, действащи на сетивата знаци,
събуждат вяра, преминаваща в звуците
                                         на ням оркестър -
божествена действителност!
Аз те търсех, търсех те със сетивата
                                        на своето тяло.
Това не бе разцвет на моите предишни
и безформени, наивни понятия.
Трепет върху планината на виденията.
Чувствам съвършената хармония, в която
                                              потъва душата.
Той и тя, изгубени един във друг.
Усещах страх в мощта на тъмнината.
Тогава въздъхва душата високо и лети
в неизмерното пространство.
Няма начало и край.
Душата плува във радост.
Екстазът на с нищо не помрачената радост,
в натрупаното мощно мълчание
трепетно живееше тишината, в която
                                           потъна всичко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...