Sep 18, 2007, 4:29 PM

Откровение

  Poetry
1K 0 1


           Откровение

Тези, действащи на сетивата знаци,
събуждат вяра, преминаваща в звуците
                                         на ням оркестър -
божествена действителност!
Аз те търсех, търсех те със сетивата
                                        на своето тяло.
Това не бе разцвет на моите предишни
и безформени, наивни понятия.
Трепет върху планината на виденията.
Чувствам съвършената хармония, в която
                                              потъва душата.
Той и тя, изгубени един във друг.
Усещах страх в мощта на тъмнината.
Тогава въздъхва душата високо и лети
в неизмерното пространство.
Няма начало и край.
Душата плува във радост.
Екстазът на с нищо не помрачената радост,
в натрупаното мощно мълчание
трепетно живееше тишината, в която
                                           потъна всичко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...