И тези дни ще отминат, 

но не исках така да свърши 

дори не ми отговори. 

Защо си толкова безчувствен? 

Ужасно е да чакаш някой, 

макар да знаеш че нямаш шанс, 

но все пак надежда. 

Че може да ме видиш по начина, по който аз. 

Странен си

или поне държанието ти към мен

е такова!

Колкото и грешно да е,

аз те приех. 

Странния ти характер, възрастта ти, държанието ти. 

Думите ми просто ще преминат през теб.

Няма да те засегнат

дори е глупаво това. 

Но какво друго ми остана. 

Аз не искам просто така да свършва... 

Знаеш ли,

не се отказвам, защото ти не си просто поредният срещнат. 

Изпитах нещо много странно първия път когато те видях. 

Сякаш ме хипнотизира твоето присъствие, твоето лице. 

Скова ме.

Сякаш те познавам от много одавна...