15.03.2015 г., 16:51

Откровено

1K 0 0

И тези дни ще отминат, 

но не исках така да свърши 

дори не ми отговори. 

 

Защо си толкова безчувствен? 

Ужасно е да чакаш някой, 

макар да знаеш че нямаш шанс, 

но все пак надежда. 

Че може да ме видиш по начина, по който аз. 

 

Странен си

или поне държанието ти към мен

е такова!

Колкото и грешно да е,

аз те приех. 

Странния ти характер, възрастта ти, държанието ти. 

 

Думите ми просто ще преминат през теб.

Няма да те засегнат

дори е глупаво това. 

Но какво друго ми остана. 

Аз не искам просто така да свършва... 

 

Знаеш ли,

не се отказвам, защото ти не си просто поредният срещнат. 

Изпитах нещо много странно първия път когато те видях. 

Сякаш ме хипнотизира твоето присъствие, твоето лице. 

Скова ме.

Сякаш те познавам от много одавна...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Въображение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....