Откровено

2 feb 2010, 16:07

Poesía » De amor

372 0 0

Притихнали стъпки към тебе ме водят,
изтича към тебе и мисълта,
спомени свидни на пръсти не ходят,
а силно отекват в мойта душа.

Прегърбено минало длани протяга
и настоящето моли за грош,
в бъдеще светло лика ти поставя,
от него струи неизмислена мощ.

Кога ли оставих те да избледнееш
и колко ли пъти замествах те с друг?
И все пак макар и далеко се смееш,
а чувам смеха ти, сякаш си тук.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.