Откровено

2.02.2010 г., 16:07 ч.

Поезия » Любовна

374 0 0

Притихнали стъпки към тебе ме водят,
изтича към тебе и мисълта,
спомени свидни на пръсти не ходят,
а силно отекват в мойта душа.

Прегърбено минало длани протяга
и настоящето моли за грош,
в бъдеще светло лика ти поставя,
от него струи неизмислена мощ.

Кога ли оставих те да избледнееш
и колко ли пъти замествах те с друг?
И все пак макар и далеко се смееш,
а чувам смеха ти, сякаш си тук.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.