anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
19 sept 2018, 13:43

Откровено

2.6K 18 37

           на Е. С.

 

Аз не мога да бъда крадец!

Нечий дом да руша сили нямам.

Да се крия, не зная къде...

Не понася Творецът измама.

 

Просто искам до тебе, отляво,

да се сгуша... да слушам сърцето ти

как тупти равномерно и бавно…

Да те чувствам до себе си целия...

 

Само мой! До последната клетка...

Аромата на твоето тяло

пак да вдишвам… И пак да усетя,

че съм жива!... Че твоя съм цялата...

 

 

Албена Димитрова

 

18.9.2018.

София.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Теди, благодаря за сърчицето! Здраве, щастлива любов и вдъхновение ти желая!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Дени, трогната съм от вниманието и сърчицето! Бъди здрава, лети на крилете на любовта и вдъхновението!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря ти много, Иване!... И аз съм си мислила, че за да можеш да докосваш душите на другите, трябва да си минал през много кръгове на страданието... Бъди благословен! Здраве, любов и вдъхновение ти желая!
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Албена, имаш прекрасна, вълнуваща изстрадана поезия! Всеки твой стих докосва читателя! Творецът те е надарил с дарба, която се дава на хора преминали през огън и вода и много страдания. Успех ти желая!!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря ви от сърце, Ели и Марийче! Здраве, любов и несекващо вдъхновение ви желая!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0