на Е. С.
Аз не мога да бъда крадец!
Нечий дом да руша сили нямам.
Да се крия, не зная къде...
Не понася Творецът измама.
Просто искам до тебе, отляво,
да се сгуша... да слушам сърцето ти
как тупти равномерно и бавно…
Да те чувствам до себе си целия...
Само мой! До последната клетка...
Аромата на твоето тяло
пак да вдишвам… И пак да усетя,
че съм жива!... Че твоя съм цялата...
Албена Димитрова
18.9.2018.
София.
© Албена Димитрова Все права защищены