5 dic 2007, 12:30

Отлежало бреме 

  Poesía
642 0 8
Едно ли беше утро, в което
едва разбирах, че съм жива,
лежах и точките фиксирах
таванно станали красиви.
До мене пепелници, плезили
по цели нощи миризлив език,
сега поспиват до главата ми
с бутилки, празнени за миг.
Един ли бе проточен ден,
в който работно замаскирана
говорех, ходех все в плен
на мъка ескалирала. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??