Отлежало бреме
Едно ли беше утро, в което
едва разбирах, че съм жива,
лежах и точките фиксирах
таванно станали красиви.
До мене пепелници, плезили
по цели нощи миризлив език,
сега поспиват до главата ми
с бутилки, празнени за миг.
Един ли бе проточен ден,
в който работно замаскирана
говорех, ходех все в плен
на мъка ескалирала.
Тя беше само част
от твойто представление.
Една сутрин само аз
събудих се без мнение,
без воля, без утеха,
без грам културно съжаление.
Така краката ми поеха
към алкохолното забвение.
И аз засрамено-страхливо
ще карам още време...
Когато ново утро жадно,
ще го изпие - отлежалото ми бреме.
© Ниела Вон All rights reserved.
