2 abr 2017, 21:54

Отлетяло приятелство

  Poesía » Otra
1.7K 1 11

Изчезна в миг, всичко отлетя,

защо, приятелко добра, ти завидя?

Изведнъж всичко промени се,

дългогодишното ни приятелство

в прах премени се!

Подкрепях те, обичах и с теб летях,

но от твоето високомерие

на земята паднах!

Разказах ти колко съм щастлива

и как моята мечта ме залива,

а ти се обърна към мен

толкова неприветлива!

Преди със своите шеги

бе закачлива, а сега

гримаси рисуваш сякаш... заядлива!

Вече не сме аз и ти, 

същите както преди!

Обичам те и приятелството запазвам в своето сърце,

ти ще бъдеш винаги 

в нашето детско тайно езерце!

Но от тук нататък тръгваме

и повече няма да се залъгваме,

че сме приятелки добри 

като в миналите дни!

Платната на корабите си връзваме,

всяка от нас ще тръгне по света 

и ще търси яснота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих! Поздравления!
  • Благодаря ви, мили хора! Тогава бях малка. Сега вече виждам по друг начин нещата! Господ си знае работата. Събра ме с точните хора!
    Поздрави! 🍀
  • Много истинско!Имам подобно за женското приятелство!
  • Препрочитам
    Прегръдки и светли празници!
  • В живота има добри и лоши моменти, просто трябва да бъдем разумни и търпеливи! Поздрав, Таня!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...