2.04.2017 г., 21:54

Отлетяло приятелство

1.7K 1 11

Изчезна в миг, всичко отлетя,

защо, приятелко добра, ти завидя?

Изведнъж всичко промени се,

дългогодишното ни приятелство

в прах премени се!

Подкрепях те, обичах и с теб летях,

но от твоето високомерие

на земята паднах!

Разказах ти колко съм щастлива

и как моята мечта ме залива,

а ти се обърна към мен

толкова неприветлива!

Преди със своите шеги

бе закачлива, а сега

гримаси рисуваш сякаш... заядлива!

Вече не сме аз и ти, 

същите както преди!

Обичам те и приятелството запазвам в своето сърце,

ти ще бъдеш винаги 

в нашето детско тайно езерце!

Но от тук нататък тръгваме

и повече няма да се залъгваме,

че сме приятелки добри 

като в миналите дни!

Платната на корабите си връзваме,

всяка от нас ще тръгне по света 

и ще търси яснота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих! Поздравления!
  • Благодаря ви, мили хора! Тогава бях малка. Сега вече виждам по друг начин нещата! Господ си знае работата. Събра ме с точните хора!
    Поздрави! 🍀
  • Много истинско!Имам подобно за женското приятелство!
  • Препрочитам
    Прегръдки и светли празници!
  • В живота има добри и лоши моменти, просто трябва да бъдем разумни и търпеливи! Поздрав, Таня!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...