Изчезна в миг, всичко отлетя,
защо, приятелко добра, ти завидя?
Изведнъж всичко промени се,
дългогодишното ни приятелство
в прах премени се!
Подкрепях те, обичах и с теб летях,
но от твоето високомерие
на земята паднах!
Разказах ти колко съм щастлива
и как моята мечта ме залива,
а ти се обърна към мен
толкова неприветлива!
Преди със своите шеги
бе закачлива, а сега
гримаси рисуваш сякаш... заядлива!
Вече не сме аз и ти,
същите както преди!
Обичам те и приятелството запазвам в своето сърце,
ти ще бъдеш винаги
в нашето детско тайно езерце!
Но от тук нататък тръгваме
и повече няма да се залъгваме,
че сме приятелки добри
като в миналите дни!
Платната на корабите си връзваме,
всяка от нас ще тръгне по света
и ще търси яснота!
© Татяна Василева Всички права запазени