Отлитат дните с шеметна бързина,
преминава животът, почувстван едва,
всеки изминат ден е стъпало към смъртта,
що изкачва всяка отрудена душа.
Нижат се дни, минути, часове,
в очакване на по-щастливи мигове,
една усмивка е истинско блаженство,
в свят без радост и приятелство.
Усмивка сладка, един поглед мил,
блага дума, един жест красив,
не би ли доброто света спасило
в атомния век тъй неприветлив?
А времето непрестанно лети,
отнася сили, желания, сълзи,
всеки изминат ден е стъпало към смъртта,
пристъпяй към него с усмивка на уста.
© Мадлен Todos los derechos reservados
в атомния век тъй неприветлив?
!!!*