Отлитат годините...

Poesía » De amor

1.9K 0 2

Скъпи мой,

Отлитат годините, неизбежно летят!

Отдавна в косите ни бели преспи блестят.

Умора житейска на рамената наши тежи,

жалба по минала младост в сърцата лежи.

Но аз още се къпя в морето безбрежно

на твоята обич – тъй красива и нежна.

И летя на ония крила позлатени –

твоят щедър, вълшебен подарък за мене.

Нека животът годините ни отброява,

но душата ми влюбена млада остава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

evgeniagenka (Генка Богданова)

А аз съм щастлива и окрилена до него, Люси!

2017-08-10T09:30:24+03:00
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Каква обич и нежност умееш да дадеш чрез стиховете си, Генка! Прекрасен стих. Съпругът ти е щастлив с такава чувствителна душа до себе си.

2017-08-10T06:35:38+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0