Скъпи мой,
Отлитат годините, неизбежно летят!
Отдавна в косите ни бели преспи блестят.
Умора житейска на рамената наши тежи,
жалба по минала младост в сърцата лежи.
Но аз още се къпя в морето безбрежно
на твоята обич – тъй красива и нежна.
И летя на ония крила позлатени –
твоят щедър, вълшебен подарък за мене.
Нека животът годините ни отброява,
но душата ми влюбена млада остава!
© Генка Богданова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
