Отлитат птиците на юг

Сама вървя по улицата прашна

отлитат птиците на юг в сърцето огнена фасада страшна питам се защо те няма тук   Жълтеникави листа се реят по широкия и сивкав път огнища бледи в небето тлеят сенките се раждат в някой кът   Чувам глас, познат, опарен надничам аз от ъгъла в захлас там те виждам, макар и странен тез очи не ще забравя аз   Здравей да кажа аз без малко към теб да тръгна, но се спрях  от гледката ми стана жалко прехапах устни, замълчах   Пръстен от ръката й намига целуваш нейните очи стон в гърдите се надига вятърът зловещо пак бучи   Жълтеникави листа се реят пътят ми не е от тук сълзи от болка пак вилнеят отлитат птиците на юг