Dec 10, 2014, 7:35 AM

Отлитат птиците на юг

  Poetry » Love
1.3K 0 0

Сама вървя по улицата прашна

отлитат птиците на юг в сърцето огнена фасада страшна питам се защо те няма тук   Жълтеникави листа се реят по широкия и сивкав път огнища бледи в небето тлеят сенките се раждат в някой кът   Чувам глас, познат, опарен надничам аз от ъгъла в захлас там те виждам, макар и странен тез очи не ще забравя аз   Здравей да кажа аз без малко към теб да тръгна, но се спрях  от гледката ми стана жалко прехапах устни, замълчах   Пръстен от ръката й намига целуваш нейните очи стон в гърдите се надига вятърът зловещо пак бучи   Жълтеникави листа се реят пътят ми не е от тук сълзи от болка пак вилнеят отлитат птиците на юг

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Марангозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...