11 may 2006, 20:56

ОТМЕСТИ СЕ,ЗЕМЬО!

  Poesía
926 0 9
Отмести се,Земьо..
И ми стори път
от всичките мои пътеки
отъпкани.
За последно по него
искам да мина...
Както някога тихо
на пръсти.
Разтвори се..Да се върнат
реките
в които оглеждах очите си.
По стъпките искам да
да ги позная...
и по първата глътка.
Покажи ми...Всичките
брулени от вятъра брястове.
Да си спомня..Как ги прегръщах
и търсех при всеки
гнездото
на моята сила.
Отмести се,Земьо...
и отвори небето.
Да си взема звездата,
която толкова дълго ми
свети..
Че към края съм...
И започнаха да гаснат
очите ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...