Отмести се,Земьо.. И ми стори път от всичките мои пътеки отъпкани. За последно по него искам да мина... Както някога тихо на пръсти. Разтвори се..Да се върнат реките в които оглеждах очите си. По стъпките искам да да ги позная... и по първата глътка. Покажи ми...Всичките брулени от вятъра брястове. Да си спомня..Как ги прегръщах и търсех при всеки гнездото на моята сила. Отмести се,Земьо... и отвори небето. Да си взема звездата, която толкова дълго ми свети.. Че към края съм... И започнаха да гаснат очите ми.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Невероятен стих,невероятен.....