May 11, 2006, 8:56 PM

ОТМЕСТИ СЕ,ЗЕМЬО!

Poetry

930 0 9

Отмести се,Земьо..
И ми стори път
от всичките мои пътеки
отъпкани.
За последно по него
искам да мина...
Както някога тихо
на пръсти.
Разтвори се..Да се върнат
реките
в които оглеждах очите си.
По стъпките искам да
да ги позная...
и по първата глътка.
Покажи ми...Всичките
брулени от вятъра брястове.
Да си спомня..Как ги прегръщах
и търсех при всеки
гнездото
на моята сила.
Отмести се,Земьо...
и отвори небето.
Да си взема звездата,
която толкова дълго ми
свети..
Че към края съм...
И започнаха да гаснат
очите ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Кiara (Киара)

Покланям се пред таланта ти!
Невероятен стих,невероятен.....

2006-05-12T02:01:39+03:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Браво Веси!Силно стихотворение...Силно!

2006-05-11T23:23:40+03:00
Романтик (Христо Костов)

Веси, пишеш чудесни стихове!!!

2006-05-11T23:17:00+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Браво! От кога го чакам това стихо, Веси! Поздравче!!!
Очите ти не могат да гаснат, ти грееш!

2006-05-11T22:23:38+03:00
knqza (Даниел Стоянов)

Много красиво си го написала.Трогна ме.

2006-05-11T22:21:49+03:00