11.05.2006 г., 20:56

ОТМЕСТИ СЕ,ЗЕМЬО!

928 0 9
Отмести се,Земьо..
И ми стори път
от всичките мои пътеки
отъпкани.
За последно по него
искам да мина...
Както някога тихо
на пръсти.
Разтвори се..Да се върнат
реките
в които оглеждах очите си.
По стъпките искам да
да ги позная...
и по първата глътка.
Покажи ми...Всичките
брулени от вятъра брястове.
Да си спомня..Как ги прегръщах
и търсех при всеки
гнездото
на моята сила.
Отмести се,Земьо...
и отвори небето.
Да си взема звездата,
която толкова дълго ми
свети..
Че към края съм...
И започнаха да гаснат
очите ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веска Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...