krasaveca (Васил)
55 15
6 ago 2009, 23:03

Отмина любовта като стихия.... 

  Poesía » De amor
1357 0 5

Отмина любовта като стихия, залезе любовта като звезда.

Между капризни брегове се бия в едно море без капчица вода.

И разгадавам на живота ребуса, на чувствата си - задуха свиреп,

и не проклинам никого, а себе си и не оплаквам никоя, а теб!

 

Ти се почувства изведнъж голяма и на одумките не издържа,

а любовта едничка възраст няма - годините за нея са лъжа!

Да, деца искаш, род да умножаваш, да бъдеш нежна майка на света,

но без да разбереш, че тъй прощаваш се с най-свидната си рожба - любовта!

 

Върви той с теб и целият сияе, и мисли за венчалната халка.

Ще може ли така да те ласкае, тъй както знае моята ръка?

За тебе съвестта ми се тревожи, че толкоз рано ще угаснеш ти,

макар, че на изменника не може грехът и в гроба да се опрости!!!

© Васил Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • Ако след всяка вътрешна рима, където е цезурата сложим eter ще получим три октави с кръстосани рими. Но и така ми харесва.

    Любовта умира за да продължи живота?!А може би се транформира и продължава да живее по един различен начин.
  • Страхотно...
  • ...Наистина прекрасен стих!Поздравления!...
  • Много хубаво си го написал!
Propuestas
: ??:??