Aug 6, 2009, 11:03 PM

Отмина любовта като стихия.... 

  Poetry » Love
5.0 / 4
1450 0 5
Отмина любовта като стихия, залезе любовта като звезда.
Между капризни брегове се бия в едно море без капчица вода.
И разгадавам на живота ребуса, на чувствата си - задуха свиреп,
и не проклинам никого, а себе си и не оплаквам никоя, а теб!
Ти се почувства изведнъж голяма и на одумките не издържа,
а любовта едничка възраст няма - годините за нея са лъжа!
Да, деца искаш, род да умножаваш, да бъдеш нежна майка на света,
но без да разбереш, че тъй прощаваш се с най-свидната си рожба - любовта!
Върви той с теб и целият сияе, и мисли за венчалната халка.
Ще може ли така да те ласкае, тъй както знае моята ръка?
За тебе съвестта ми се тревожи, че толкоз рано ще угаснеш ти,
макар, че на изменника не може грехът и в гроба да се опрости!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил All rights reserved.

Random works
  • "It was the night before last night and I was sitting in my chair, thinking of the pride, the pride ...
  • Darkness. And in the darkness sun. And a burden fills the air As the sun goes down. A burden of unfi...
  • What it takes by Anna Bancheva There is no restoration without annihilation, no admiration without h...

More works »