Отмина любовта като стихия....

krasaveca (Васил)
55 15

Aug 6, 2009, 11:03 PM

Poetry » Love

1373 0 5

Отмина любовта като стихия, залезе любовта като звезда.

Между капризни брегове се бия в едно море без капчица вода.

И разгадавам на живота ребуса, на чувствата си - задуха свиреп,

и не проклинам никого, а себе си и не оплаквам никоя, а теб!

Ти се почувства изведнъж голяма и на одумките не издържа,

а любовта едничка възраст няма - годините за нея са лъжа!

Да, деца искаш, род да умножаваш, да бъдеш нежна майка на света,

но без да разбереш, че тъй прощаваш се с най-свидната си рожба - любовта!

Върви той с теб и целият сияе, и мисли за венчалната халка.

Ще може ли така да те ласкае, тъй както знае моята ръка?

За тебе съвестта ми се тревожи, че толкоз рано ще угаснеш ти,

макар, че на изменника не може грехът и в гроба да се опрости!!!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2009-08-07T00:08:00+03:00

!!!
maistora (Красимир Тенев)

2009-08-07T00:03:29+03:00

Ако след всяка вътрешна рима, където е цезурата сложим eter ще получим три октави с кръстосани рими. Но и така ми харесва.

Любовта умира за да продължи живота?!А може би се транформира и продължава да живее по един различен начин.
stef_bobi (Яна)

2009-08-06T23:11:25+03:00

Страхотно...
Yuleto111 (Юлиана Асенова)

2009-08-06T23:10:45+03:00

...Наистина прекрасен стих!Поздравления!...
eva_32 (Ева Корназова)

2009-08-06T23:07:03+03:00

Много хубаво си го написал!