nerina (Нина Павлова)
38 144
21 oct 2007, 17:05

Отминала любов 

  Poesía
2077 0 6
 

Отминала любов

Когато слънцето залезе
и стъмнило се е вече за нас,
ти спомняш ли си онази любов - изпепеляващата,
бушуваща в сърцата ни тогаз.
Ти помниш ли целувките неспиращи,
кръвта кипяща в прилепналите ни тела,
милувките, с които се дарявахме
в нощта, изгаряща от страст.
Прости ми ти любов минаваща
за изгубените и непреживяни дни,
защото гори сърцето тъй, не спира
в една безчувствена пустиня.

Гори и оставя дълбоки кървави следи
в душата  ми тъй изстинала
за нежни ласки и парещи сълзи.

И ето времето минава, а белегът си остава,
но туй си мисля, че е по-добре
за моето изстрадало сърце.
Защото зная аз, че няма по-вълшебно от това
да изпиташ ти веднъж такава
любов божествена в света.
И когато слънцето изгрее
и започне новия и светъл ден,
щастлив да бъдеш, ти желая,
макар тъй далечен да си от мен.
А аз ще бъда вярна
на днешните си истински мечти,
спокойна, благодарна и неповторима
с любовта сега, която в мен гори.
Защото няма болка по-голяма
от това да не простиш
на една любов, която отминава
и на себе си, когато ти сгрешиш.

© Нина Павлова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??