Отминала любов
Отминала любов
Когато слънцето залезе
и стъмнило се е вече за нас,
ти спомняш ли си онази любов - изпепеляващата,
бушуваща в сърцата ни тогаз.
Ти помниш ли целувките неспиращи,
кръвта кипяща в прилепналите ни тела,
милувките, с които се дарявахме
в нощта, изгаряща от страст.
Прости ми ти любов минаваща
за изгубените и непреживяни дни,
защото гори сърцето тъй, не спира
в една безчувствена пустиня.
Гори и оставя дълбоки кървави следи
в душата ми тъй изстинала
за нежни ласки и парещи сълзи.
И ето времето минава, а белегът си остава,
но туй си мисля, че е по-добре
за моето изстрадало сърце.
Защото зная аз, че няма по-вълшебно от това
да изпиташ ти веднъж такава
любов божествена в света.
И когато слънцето изгрее
и започне новия и светъл ден,
щастлив да бъдеш, ти желая,
макар тъй далечен да си от мен.
А аз ще бъда вярна
на днешните си истински мечти,
спокойна, благодарна и неповторима
с любовта сега, която в мен гори.
Защото няма болка по-голяма
от това да не простиш
на една любов, която отминава
и на себе си, когато ти сгрешиш.
© Нина Павлова All rights reserved.
